„Не си от този свят!“ - историята на Гео Милев, поетът, който си отиде твърде млад
Великият български стихотворец Гео Милев се ражда на днешната дата през 1895-та.
Въпреки късия си живот – едвам 30-годишен, оставя дълбока диря в историческата и литературна ни памет. С публицистиката си развива модернизма, обогатява периодическия щемпел, предизвика съвременниците си и най-после се твърди, че си отива от този свят по изключително нечовечен метод точно поради своето творчество.
Роден е в град Раднево в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов . По-късно татко му се реалокира в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.
Гео Милев учи в старозагорската гимназия. По това време, дванадесетгодишен, сформира ръкописни вестници и сборници, които самичък илюстрира, написа хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове.
По-късно следва романска филология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, след което продължава образованието си в Лайпциг.
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за пълководец на разследващия уред в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и изгубва дясното си око.
През февруари 1918 г. Гео Милев отпътува със брачната половинка си за Берлин, с цел да бъде опериран, като остава там до март 1919 година Въпреки петнадесет тежки интервенции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложения, театри. Революционния разгар в Германия, който има опция да следи, по-късно отразява в някои фрагменти от „ Грозни прози “.
След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „ Везни “ (1919 – 1922), което се оформя като естрада на символизма и експресионизма в България.
В почналото да излиза през януари 1924 г. списание „ Пламък “ Гео Милев печата публикации под надслов „ Грозни прози “, поемата „ Септември “, както и началото на поемата „ Ад “. Заради поемата „ Септември “ книжка 7 – 8 на списанието е иззета, а Милев е даден под съд. През януари 1925 година списанието е неразрешено.
Edna предлага Когато безупречната кожа е най-хубавият подарък: засияй със специфичните празнични комплекти на FOREO!
На 14 май 1925 година поради поемата Гео Милев е наказан на 1 година тъмничен затвор, санкция от 20 000 лева и отнемане от цивилен и политически права за 2 години. Той взема решение да апелира постановената присъда пред Апелативния съд, само че на 15 май е извикан за „ дребна информация “ от полицията и изчезва безследно.
Останките му са открити през 50-те години на предишния век в всеобщ гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, сложено му по време на интервенциите в Германия. Белезите от принуждение, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 година, потвърждават, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Нека си напомним някои от най-прекрасните стихотворения на поета в негова памет:
***
Януари (из “Експресионистично календарче ” за 1921 г.)
В този ден съм аз роден.
В този ден сред ледените зъби на студа глъхне прехапан последният плач на снежните стихии. Голямата мечка настръхна замръзнала - бяла - от лед; сред блестящите и ледни зъби - разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и устойчивост на синия мраз; под безтрепетните зари на северното зарево.
Над прага на моята орис стои беловласият дъртак Водолей: на моята орис неспирната бликам, която той излива - замръзна, моята орис.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в момент: голям ярък пай от лед.
Аз видях, че транспарантен ярък ангел донесе сред своите нежни пръсти сърцето ми - надалеч от блажените лимити. Той не пристигна: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този ден съм аз роден. Сърцето ми замръзна: голям ярък пай от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед - камък, желязо - грубо. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз сграбчвам в ръка сърцето си - голям мразовит камък - и очаквам: подготвен за пердах.
Горко на меките чела!***
Уикипедия
Дневник
Сега е прекомерно късно. Сбогом.
(Защото доста те обичам!)
Но няма в пристрастеност да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде доста.)
Сега е към този момент късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка,
разляна в тъга из вазите
на твоя поглед...
Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака загадка.
(Аз или тази бледна вечер -
само че бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма загадка.
Сега е прекомерно късно към този момент.
***
Из " Септември "
Глас национален:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унизен
по-нищ и от бедняк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака обезпокоителен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
Въпреки късия си живот – едвам 30-годишен, оставя дълбока диря в историческата и литературна ни памет. С публицистиката си развива модернизма, обогатява периодическия щемпел, предизвика съвременниците си и най-после се твърди, че си отива от този свят по изключително нечовечен метод точно поради своето творчество.
Роден е в град Раднево в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов . По-късно татко му се реалокира в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.
Гео Милев учи в старозагорската гимназия. По това време, дванадесетгодишен, сформира ръкописни вестници и сборници, които самичък илюстрира, написа хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове.
По-късно следва романска филология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, след което продължава образованието си в Лайпциг.
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за пълководец на разследващия уред в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и изгубва дясното си око.
През февруари 1918 г. Гео Милев отпътува със брачната половинка си за Берлин, с цел да бъде опериран, като остава там до март 1919 година Въпреки петнадесет тежки интервенции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложения, театри. Революционния разгар в Германия, който има опция да следи, по-късно отразява в някои фрагменти от „ Грозни прози “.
След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „ Везни “ (1919 – 1922), което се оформя като естрада на символизма и експресионизма в България.
В почналото да излиза през януари 1924 г. списание „ Пламък “ Гео Милев печата публикации под надслов „ Грозни прози “, поемата „ Септември “, както и началото на поемата „ Ад “. Заради поемата „ Септември “ книжка 7 – 8 на списанието е иззета, а Милев е даден под съд. През януари 1925 година списанието е неразрешено.
Edna предлага Когато безупречната кожа е най-хубавият подарък: засияй със специфичните празнични комплекти на FOREO! На 14 май 1925 година поради поемата Гео Милев е наказан на 1 година тъмничен затвор, санкция от 20 000 лева и отнемане от цивилен и политически права за 2 години. Той взема решение да апелира постановената присъда пред Апелативния съд, само че на 15 май е извикан за „ дребна информация “ от полицията и изчезва безследно.
Останките му са открити през 50-те години на предишния век в всеобщ гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, сложено му по време на интервенциите в Германия. Белезите от принуждение, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 година, потвърждават, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Нека си напомним някои от най-прекрасните стихотворения на поета в негова памет:
***
Януари (из “Експресионистично календарче ” за 1921 г.)
В този ден съм аз роден.
В този ден сред ледените зъби на студа глъхне прехапан последният плач на снежните стихии. Голямата мечка настръхна замръзнала - бяла - от лед; сред блестящите и ледни зъби - разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и устойчивост на синия мраз; под безтрепетните зари на северното зарево.
Над прага на моята орис стои беловласият дъртак Водолей: на моята орис неспирната бликам, която той излива - замръзна, моята орис.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в момент: голям ярък пай от лед.
Аз видях, че транспарантен ярък ангел донесе сред своите нежни пръсти сърцето ми - надалеч от блажените лимити. Той не пристигна: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този ден съм аз роден. Сърцето ми замръзна: голям ярък пай от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед - камък, желязо - грубо. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз сграбчвам в ръка сърцето си - голям мразовит камък - и очаквам: подготвен за пердах.
Горко на меките чела!***
Уикипедия Дневник
Сега е прекомерно късно. Сбогом.
(Защото доста те обичам!)
Но няма в пристрастеност да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде доста.)
Сега е към този момент късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка,
разляна в тъга из вазите
на твоя поглед...
Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака загадка.
(Аз или тази бледна вечер -
само че бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма загадка.
Сега е прекомерно късно към този момент.
***
Из " Септември "
Глас национален:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унизен
по-нищ и от бедняк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака обезпокоителен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ